Докладът на Националния оперативен щаб накратко – 25 октомври


Доклад на Националния оперативен щаб – 25 октомври

Докладът на Националния оперативен щаб дава информация в пет основни насоки:

I. Рискове за сигурността на Република България в резултат на незаконната миграция

Хуманитарна криза

В случай, че институциите не са в състояние да приемат, настанят и защитят живота и здравето на сирийските бежанци, както и да предприемат мерки за интеграцията им в социално-икономически аспект, кризата бързо ще засегне всички останали сфери от обществения живот.

Рискове за навлизане на лица, свързани с екстремистки организации и организираната престъпност

Има реална опасност с потока от бежанци в България да навлязат и лица, изповядващи радикални и екстремистки идеи, както и членове и симпатизанти на различни терористични организации или представители на международната организирана престъпност.

Здравни и епидемиологични рискове

Значителната концентрация на чужди граждани може до доведе до развитие на различни вирусни заболявания и епидемии, включително и такива неспецифични за територията на страната.

Социални рискове

Миграционният натиск върху България и големият брой лица, търсещи закрила, натоварват значително социалните системи на държавата по отношение настаняване, издръжка, социални плащания, здравно осигуряване и интеграция, включваща обучение, работни места и др.

II. Миграционна обстановка за периода от началото на 2013г. до 30.09.2013г. състояние, анализ и тенденции

В резултат на усложнената обстановка в Сирия през последните месеци е отчетена устойчива тенденция на бързо увеличаване броя на сирийските граждани, опитващи се да влязат в България.

От началото на годината до 30.09.2013 г. на входа на българо-турската граница са установени 3502 сирийски граждани, спрямо 345 за първите девет месеца на 2012 г. (към 16.10.2013 г. сирийските граждани са вече 4444).

III. Капацитет на центрове и домовете за настаняване в страната към 16 октомври 2013г

Към 16.10.2013 г. в центрове на Държавна агенция за бежанците, специалните домове на МВР и центъра в Харманли са настанени общо 3947 чужденци при капацитет от 3740 човека, т.е. капацитетът е надхвърлен с 207 места или с около 6%.

В центровете на Държавна агенция за бежанците в София – кв. Овча купел, Враждебна и Военна рампа, в с. Баня и с. Пъстрогор са настанени общо 2697 чужденци при капацитет на центровете за настаняване 2350 човека. Капацитетът е надхвърлен с 346 места или с около 15%.

В специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) на дирекция „Миграция” – МВР в гр. София и гр. Любимец, както и в новооткрития разпределителен център (РЦ) в гр. Елхово са настанени 1007 чужденци при капацитет за настаняване 940 човека. Капацитетът е надхвърлен с 67 места или близо 7%. На външни адреси, за собствена сметка, са настанени общо 2498 лица.

Към 16.10.2013г. на територията на страната пребивават 6445 чужди граждани. Това са 1445 чужди граждани повече от съществуващите разчетените възможности на страната да приеме не повече от 5000 чужденци.

IV. Предприети мерки за минимизиране на рисковете за сигурността на страната

  • Изготвен е план със спешни мерки за справяне с миграционния натиск през 2013 година, като по всяка мярка предвиди срокове и отговорни министерства, ведомства и организации.
  • Изготвена е индикативна бюджетна прогноза с оглед на очакваната бежанска вълна до края на 2013 г.
  • За координация на действията и управление на националните ресурси със заповед № Р-165/30.08.2013 г. на министър-председателя са създадени органи за управление: Национален оперативен щаб в София, Два тактически оперативни щаба в Елхово и Хасково (съответно за наблюдение на държавната граница и за осигуряване на приемането на бежанския поток от Сирия).
  • За организиране на информационната дейност в Националния оперативен щаб на непрекъснат режим на работа функционира Експертна информационно-аналитична група (ЕИАГ), която събира, обобщава и анализира информацията, свързана с кризисната ситуация.
  • Националният оперативен щаб ежедневно изготвя обобщена справка, която се предоставя на 35 адресата в страната (президент, министър-председател, председател на НС и други 32 адресата), както и на Европейската комисия.
  • Извършен е преглед и оценка на действащите в страната ведомствени и междуведомствени планове за реагиране при извънредни ситуации, както и на Националния план за противодействие на тероризма.
  • Осъществява се проверка на готовността и възможностите на министерствата и ведомствата за изпълнение на задачите по плановете за реагиране.
  • Изпълнява се комуникационна стратегия за своевременно информиране на обществеността относно бежанския натиск, на който е подложена страната и призоваване за сътрудничество с държавните власти.
  • В Ситуационния център на МВР функционира денонощна открита линия на телефон и електронна поща, на който гражданите могат да получават информация за ситуацията, свързана с кризисната ситуация. Откритите линии се обслужват от Експертната информационно-аналитична група към Националния оперативен щаб.
  • Проведена е координационна работна среща между заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи и главния прокурор на Република България за обсъждане на ситуацията и предприемане на допълнителни мерки за повишаване на административния капацитет, като е обсъдено взаимодействието между институциите за овладяване на бежанския натиск.
  • Осъществява се постоянна комуникация с неправителствени организации като БЧК, Червения полумесец, фондация „Помогни на нуждаещите се”, сдружения на сирийските и арабски граждани в България и др.
  • Самостоятелни кризисни щабове функционират и в специалните служби, службите на МВР, в Министерството на здравеопазването и в БЧК.

V. Неотложни комплексни мерки за овладяване на бежанската криза в страната

Мерки на границата за ограничаване на потока от граждани на трети страни, незаконно навлизащи в страната:

  • Възпрепятстване физическото преминаване на нелегалните имигранти през граница, което ще позволи пренасочването на потоците от чужденци към други участъци от българо-турската граница. Мярката се реализира чрез изграждане на инженерно-техническо съоръжение в най-уязвимите участъци от българо-турската граница, за да се улесни дейността на българските гранични власти.
  • Ускоряване на процеса на политическо и експертно ниво по изграждане на тристранния контактен център за полицейско и митническо сътрудничество между България, Турция и Гърция на ГКПП Капитан Андреево. Центърът ще позволи комуникация и реакция от трите държави в реално време по въпроси, свързани с граничния контрол в кризисния район.

Мерки за ограничаване на социално-икономическите измерения на бежанската криза:

  • Предлагане и отстояване на всички политически и експертни нива въвеждането на единна общоевропейска система за мониторинг и съвместно овладяване на кризи с незаконни имигранти в ЕС. Въвеждането на единна европейска система трябва да позволи: създаване и използване на общи фондове, разпределени според натоварването на всяка страна-членка; прилагане на общи принципи, процедури, правила и стандарти при даването на убежище в ЕС; възможности за релокация на бежанци, обвързани с реалните териториални, икономически и социални възможности на отделните държави-членки.
  • Предприемане на необходимите действия за ускоряване на процеса на подписване на договор за реадмисия между ЕС и Турция.
  • Активен диалог на нашата страна със страните-членки на ЕС и с трети страни за релокация на бежанци.
  • Продължаване на активните контакти по отношение залагането на допълнителни средства за страната по фонд „Вътрешна сигурност” и фонд „Убежище и миграция” на Европейския съюз за следващия програмен период (2014-2020), за което България вече получи подкрепата на европейските институции.

Мерки, свързани със създаване, приемане и прилагане на ефективна интеграционна програма:

  • Разработване и прилагане на общоевропейска интеграционна програма на ЕС, която да позволи използването на общи фондове и възприемане на общи принципи, процедури, правила и стандарти от всички държави-членки на Съюза.
  • Разработване, приемане и внедряване на нова съвременна и ефективна българска национална програма за интеграция на чужденци, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, с конкретни политики и ресурсно осигуряване от всички централни и общински власти.

Текстът на целия доклад, изготвен от Националния оперативен щаб можете да намерите тук или на сайта на Министерство на вътрешните работи.