За Сирия


Държавно устройство и особености на населението

Образователна система

Любопитни факти

Кратка история

Властта на Башар ал Асад

Началото на „пролетта“

Кризата 2012

Гражданската война 2013

Държавно устройство и особености на населението

Сирия е парламентарна република, с един от най-авторитарните режими в целия Близък Изток. Всички постове във висшата държавната администрация се определят от държавния глава. Президентът се избира на референдум и има седемгодишен мандат. Сирийският президент също така е и генерален секретар на Арабската социалистическа партия (АСП) Баас и лидер на Националния прогресивен фронт. Той има право самостоятелно да обявява война, да дава амнистия, да внася промени в конституцията и да одобрява или не петгодишните икономически планове. Националният прогресивен фронт (НПФ) е форумът, на който се дискутират основни управленски теми и въпроси. Освен АСП Баас в НПФ влизат и много други социалистически и комунистически партии.

Законодателният орган на Сирия е еднокамарен парламент, а съдебната власт се състои от Висш конституционен съд, Висш съдебен съвет, Касационен съд и мрежа от съдилища.

На практика в Сирия не съществува партиен плурализъм поне до 2005г., когато е отворена дискусия по въпроса.

Населението на Сирия е малко над 22 милиона души, от които 37, 4% са на възраст до 14 години, а средната възраст на сирийските граждани е малко над 20 години. Средният прираст на населението годишно е 3,5‰. Най-голям процент от сирийците – около 90% са от арабски произход, останалите 10 % са кюрди, арменци, асирийци и др. По отношение на религиозния фактор сирийското общество е сравнително хомогенно (особено ако погледнем към съседен Ливан), 74% от сирийците са мюсюлмани-сунити, 16% са друзи, алауити и шиити и около 10% са християни, като те също са разделени на различни деноминации. Арабският език е официален за Сирия, а френският и английският език са сред другите най-разпространени.

начало

Образователна система

Образователната система на Сирия включва ясли, детски градини, начални, основни и средни училища, както и университети. Съществуват държавни и частни училища, а униформите са неотменна част от . Учебната година започва в първата неделя на месец септември и приключва на 27 май.

Религията се изучава от детската градина и продължава до последния клас. Дори само едно дете в групата или класа да е с различна религия от останалите, то получава своя си учебник , по който учи и бива изпитвано.

Детските ясли са преобладаващо частни, приемът там включва бебета и деца до 3 годишна възраст. Около 90% от детските градините са частни. Обучението в тях е предназначено за деца от 3 до 5 години, като последната група е предучилищна. Обучението в детските градини е полудневно, храна не се сервира, а основната им цел е обучението. В детските градините групите са смесени, т.е. момчета и момичета учат заедно, в учебната програма влиза изучаване на арабски и английски език, математика, начално запознаване с компютри, музика и рисуване. Частната собственост на градините предполага и различната инфраструктура, която се предлага, разбира се, това има и пряко отношение към цената на услугата.

Първата учебна година за децата започва, когато те са 6-годишни. От първи до четвърти клас всяка паралелка се обучава от една учителка по всички предмети, както в България. След пети клас за всеки предмет има отделен преподавател. От първи клас децата започват да изучават английски език, следващия език – френски започват да изучават от седми клас.

Учениците от седми до девети клас изучават предмети, подобни на тези в България. Интересно е обаче, че момичетата имат практическо обучение по шев и кройка и готварство, а момчетата – дърводелство и механика. Нещо специфично е и това ,че седми и осми клас получават 4 почивни дни преди класните ,за които се готвят в къщи. При провеждането на класните изпитвания учениците ходят само, за да положат съответния изпит. Бележници няма, а оценките се изпращат на родителите, за да бъдат подписани. В сирийските училища все още има оценка за поведение и ако тя падне под определен минимум, дори успехът на ученика да е отличен, той трябва да повтори годината.

След 9-ти клас са първите матури, които са определящи за бъдещето на учениците. За да се явят на изпит учениците трябва да имат специална карта със снимка, издадена от Министерството на образованието и с тази карта те са допускани до изпит. Изпитите задължително се провеждат и оценяват в различно от училището, в което се обучава ученикът и продължават от първи до двадесети юни. Матурите включват всички предмети, с изключение на музика, рисуване, физическо възпитание и трудово обучение. Има определен минимум, който ако бъде надхвърлен ученикът продължава обучението си в общо училище, а всички ненадхвърлили този минимум продължават в профилирани училища, а това не им дава право да следват каквато специалност искат.

В общите училища в десети клас всички изучават едни и същи предмети, но след това всеки избира с каква насоченост да продължи – дали ще е математическа или не, и по този признак се обарзуват паралеките от единадесети и дванадесети клас и съответно какви матури ще държат. За тези с нематематическа насоченост математиката е сведена до минимум. След 12-ти клас се държат матурите, а матурата по математика дава право да се кандидатства във всички профили на университетите, докато другата изключва медицина, фармация, инжинерните специалности. В университетите се влиза с оценката от дипломата,приемни изпити няма.

Информация за образователната система в Сирия, благодарение на Камелия Шопова

начало

Любопитни факти

  • Част от плодородния полумесец, откъдето е тръгнало земеделието. –

  • Родината на маслината.

  • Територия, на която е открита най-старата нотна система в света – в Угарит, на чиито мотиви се базира творчеството на сирийския пианист Малек Жандали.

  • Страната с най-старата все още обитавана столица в света – Дамаск.

  • Дом на розата сорт „Дамасцена”, донесена у нас през 16 в. и дала началото на Розовата долина.

  • Земята, по която е проповядвал Христос.

  • Мястото, където Св. Апостол Павел е приел християнството.

  • Единствената страна в света, в която все още се говори езикът на Христос, арамейски – в гр. Маалюля.

  • Родина на създателя на църковното православно песнопеение Йоан Дамаскин.

  • Страната, в която главата на Св. Йоан Кръстител се съхранява в най-голямата джамия в Дамаск – Омаядската джамия. В Сирия от хилядолетия съжителстват повечето религии.

  • Месторождението на 6-ма папи от Римокатолическата църква, най-известен от които е Папа Григорий III.

  • Територия, която 400 години е била част от обща с България държава – Османската империя, от чиято власт се е освободила през 1918 г.

  • Земята, чийто народ се освободил от френската окупация, развявайки „Знамето на Свободата”, което всъщност е и знамето на днешната революция. То е символ на единението и историята на сирийския народ – трите звезди са знак за трите въстания срещу Франция, в които са участвали сирийци от всички етноси и религии.

Секцията Любопитни факти е дело на Камелия Шопова

Брошура

начало

Кратка история

След Първата световна война, Франция придобива мандат над северната част на бившата Османска империя – провинция Сирия. Французите администрират зоната до 1946 г., когато ѝ дават независимост. В новата държава липсва политическа стабилност  и е изправена пред  поредица от военни преврати през първите десетилетия на свобода. През февруари 1958 г. Сирия заедно с Египет образуват Обединената арабска република. Само три години и половина по-късно – през септември 1961 г., двете държави се разделят и Сирийската арабска република е възстановена.

Съвременната история и събитията в Сирия през последните 40 години са свързани с фамилията Асад. През 1971г., след поредица от военни преврати и опити да бъдат наложени по-екстремистки идеи, Хафез Асад – умерен генерал, официално е обявен за президент и остава на този пост до смъртта си на 10 юни 2000г.

В първите години на управлението си Хафез Асад предприема активни стъпки за модернизация на националната икономика. По отношение на външната политика и военното дело Асад търпи известен неуспех – през 1973г. във войната с Израел, той губи Голанските възвишения, а само няколко години по-късно по молба на ливанския държавен глава сирийската армия се намесва във вътрешните работи на страната. През 80-те години Сирия сближава отношенията си със СССР и е една от малкото държави от Близкия изток, която подкрепя Иран във войната с Ирак. Това дава възможност ислямистката опозиция в лицето на Мюсюлмански братя да стане сериозен опозиционен играч. Влиянието на Мюсюлмански братя се възприема като заплаха за властта, затова през 1982г. Хафез Асад изпраща войски в град Хама (смята се, че там е ядрото на ислямистката организация), където са убити над 50 хиляди души, част от които нямат никаква връзка братството.

Може би един от най-съществените сирийски конфликти от 90-те години е свързан с Турция. През 1998г. Хафез Асад дава в Дамаск убежище на на ръководството на Кюрдската работническа партия. Реакцията на турския министър-председател е мигновена – Месуд Дялмъз заплашва, че в рамките на 48 часа ще унищожи Дамаск и Асад е принуден да преосмисли решението си.

начало

Властта на Башар ал Асад

След смъртта на Хафез Асад през 2000 година мястото му като ръководител на Арабската социалистическа партия (АСП) Баас, лидер на Националния прогресивен фронт и върховен главнокомандващ заема синът му Башар Асад, който е едва 34-годишен.

Още в първите години на своето управление Башар Асад предприема мерки за либерализация на пазара – създават се частни банки, които довеждат и чужди капитали, с които да се развива частният сектор. Правят се известни постъпки по отношение зачитане правата на човека, но те са твърде неубедителни. Създават се частни медии, макар да остава под съмнение, доколко те са „свободни“.

Въпросът за политическия и партиен плурализъм на практика не е засегнат от „либерализацията”. Държавното управление продължава да бъде в ръцете на АСП Баас и няколко маргинални партии, които са по-скоро сателити-помощници, отколкото какъвто и да е коректив на властта.

По отношение на международните контакти и дипломацията са направени постъпки за „затопляне” на отношенията със САЩ, но това е кратък период, а всички положителни стъпки са заличени след убийството на ливанския премиер-министър Рафик Харири през 2005г. Убийството на Харири предизвиква шумно разследване на ООН, а сред заподозрените за показното и брутално убийство са братът на Башар Асад – Махер, както и други близки до режима.

начало

Началото на „пролетта“

На 17 декември 2010 година в Тунис Мохамед Буазизи се самозапалва в знак на протест срещу действията на местната полиция. Неговият акт предизвиква поредица от протести, които постепенно се пренасят и извън границите на Тунис – в Египет, Алжир, Йемен, Бахрейн, Либия, Сирия и Йордания и други. Тази вълна от протести води със себе си духа на промяната и в рамките на около година някои от най-дълго управлявалите диктатори като М. Кадафи са свалени от власт, съдени или убити.

Вълната на арабските протести, започнала с тунизийската революцията достига Сирия  през март 2011 г., когато жителите на малкия град Дараа, в южната част на Сирия, излизат по улиците, за да протестират срещу бруталното насилие над ученици (между 10 и 15 годишни), изрисували анти-правителствени графити.

Правителството на Асад отговоря с несъразмерна сила на демонстрациите, което води до бързото им разпространение в по-голямата част на страната. В самото начало на протестите президентът Башар Асад,  се колебае между два подхода: сила и опит за реформа. Но през април 2011 г., само няколко дни след началото на протестните действия, той тръгва по пътя на насилието, което се превръща в серия от репресии, изпратени са танкове в неспокойните градове, а сирийските сили за сигурност откриват огън срещу демонстрантите.

Нито насилието, нито предложенията за политически реформи на Асад слагат край на безредиците. Опозицията и протестиращите възприемат предложенията му по-скоро като поредната лъжа и безредиците продължават.

През лятото на 2011 г., когато става ясно, че репресиите ще продължат, хиляди войници се присъединяват към протестните действия и започват поредица от атаки срещу правителството. Това кара Съвета за сигурност на ООН да констатира през декември, че страната е на ръба на гражданска война. Сформирано е опозиционно правителство в изгнание, Сирийски Национален Съвет, но вътрешните разделения в съвета предизвикват притеснения в западните и арабски правителства. Сирийският национален съвет включва над 300 члена и някои от основните опозиционни партии и движения, сред които са Народно политическо движение (Grassroots Movement), Алианс Мюсюлмански братя (Muslim Brotherhood Alliance) и Кюрдски блок (Kurdish Bloc). Пречки пред реалното обединяване на сирийската опозиция са различните идеологически и верски концепции, които те представляват.

начало

Кризата 2012

След поредица неуспешни опити за дипломатически натиск от страна на ООН, правителствените сили засилват натиска върху гражданите. Подкрепата на Русия и Китай за режима в Дамаск и блокирането Съвета за сигурност на ООН ограничава възможностите за категорични действия.

Съединените щати и страни от цял свят осъждат насилието, упражнено от правителствените сили на президента Асад. Режимът е осъден и от съседни на Сирия държави – Йордания и Турция, а  през 2012 година страната е изключена от Арабската лига, след като не спазва задълженията си по мирен план, изготвен от Съвета за сигурност на ООН.

В края на месец май международният натиск е засилен след поредното клане, при което са убити над 100 граждани, голяма част от които жени и деца. Почти веднага след тази акция на правителството голям брой държави вземат решение за отзоваване на сирийските посланици от своите страни. Тези действия са последвани от предупреждения от страна на САЩ, че ако зверствата не бъдат прекратени ще последват военни действия.

Докладите на ООН от юни 2012 показват, че насилието в Сирия се увеличава. В средата на юни, Организацията на обединените нации прекратява своята мисия за наблюдение в Сирия, заради ескалиращото насилие. Това е тежка загуба за ангажираните в международните усилия за договаряне на план за мир и предотвратяване на гражданска война.

Президентът Башар Асад обявява пред правителството, че Сирия е в състояние на война, а при това положение всички средства могат и трябва да бъдат използвани, за да бъде постигната победа.

начало

Гражданската война 2013

Спиралата на насилието в Сирия достига нов обхват, а на 21 август е използвано химическо оръжие, голяма част от жертвите са деца и цивилни граждани. Жертвите на насилието в страната са над 100 000, бежанците по данни на ООН – повече от два милиона.

След употребата на химическо оръжие Съветът за сигурност на ООН отново е арена на ожесточени спорове. До удар срещу режима на Асад не се стига. Възприет е план, предложен от Русия за поетапно унищожение на химическия арсенал на Сирия (след като дълго време Башар ал Асад твърдеше, че не разполага с такъв).

След повече от две години на тежки сблъсъци и десетки хиляди жертви, един от най-големите проблеми остава фрагментираната структура на опозицията и бунтовниците, а оттам и активизирането и внедряването на екстремистки групи сред тях.

Междувременно радикални групи от съседни на Сирия държави все по-активно участват във въоръжени сблъсъци рамо до рамо или срещу режима, опитвайки се да откраднат и опорочат битката за демократизация.

Заплахата за здравето и живота на цивилните граждани е ежедневна, без оглед на техния социален, етнически или религиозен статус.

начало