Институционална информация


План за действие на Национален оперативен щаб към Министерството на вътрешните работи

Актуалната ситуация и конкретни мерки и предложения за осигуряването на закрила на децата бежанци – 09 Октомври 2013 г

Препоръки на Националния превантивен механизъм относно проверки и оценка на бежанските и миграционните проблеми на Република България – 15 октомври 2013 г.

Информация от извънредно заседание на Министерски съвет във връзка с бежанския натиск – 21 октомври

Доклад на Националния оперативен щаб – 25 октомври

План за овладяване на кризисната ситуация, възникнала в следствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България

Национална стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България (2014 – 2020 г.)

Наблюдения на ВКБООН за настоящето положение на убежището в България

План за действие на Национален оперативен щаб към Министерството на вътрешните работи

На 30 август 2013 година Министерство на вътрешните работи изготви план за ограничаване на миграционния натиск към България. Планът се състои от 11 точки, съдържащи основните мерки, които да бъдат предприети от институциите във връзка с преодоляване на бежанската криза.

  1. Изготвяне на съвместна разчетна прогноза с оглед на очакваната бежанска вълна до края на 2013г.
  2. Проучване на възможностите за подготовка на процедура за получаване на финансова помощ, като при необходимост се засили взаимодействието с: ЕК, Европейската служба за миграция и убежище, НАТО, Агенциите на ООН  – ВКБООН, МОМ и Офис по хуманитарно сътрудничество.
  3. Проучване на възможностите за иницииране на процедура за решение за отправяне на апел за незабавно финансово и хуманитарно подпомагане по линия на Международната федерация на червения кръст и червения полумесец.
  4. Преглед и актуализация на Националния план за противодействие на тероризма.
  5. Преглед на годишните бюджети на държавните ведомства за пренасочване на бюджетни средства за посрещане на бежанския поток.
  6. Преглед и оценка на държавния сграден фонд с оглед идентифициране на сгради, подходящи за незабавното адаптиране за приемане на чужденци в условията на очакваната бежанска вълна.
  7. Преглед, оценка и предложения за актуализация на действащите в страната ведомствени и междуведомствени планове за извънредно реагиране и управление при кризи.
  8. Спешно активизиране на диалога на двустранно равнище с Република Турция и с Република Гърция с оглед съвместни усилия за справяне с бежанския поток.
  9. Медицинско осигуряване и здравен контрол на приеманите в страната бежанци. Предлагане и/или преглед на механизми/те за осигуряване на ефективен здравен контрол на приеманите в страната мигранти. При възможност, оборудване на област Хасково с мобилна скрининг лаборатория за установяване на инфекциозни заболявания.
  10. Създаване на организация за имунизация на държавните служители от различните ведомства, които работят в пряк контакт с мигранти в пограничните райони, както и за осигуряване на лични предпазни средства.
  11. Създаване на организация за своевременно  информиране на обществеността относно бежанския натиск към страната и призоваване за сътрудничество с държавните власти.

На 16 Септември 2013 г министър Йовчев прави отчет за дейностите, извършени по плана и е съобщено, че „В основната си част от мерките са изпълнени, като остава уточнението на някои  технически и процедурни детайли.“

начало

Актуалната ситуация и конкретни мерки и предложения за осигуряването на закрила на децата бежанци – 09 октомври 2013г.

Държавната агенция за закрила на детето идентифицира няколко важни проблема, които трябва да бъдат решени с взаимодействието на всички институции.
Има необходимост от предоставяне на психологическа помощ на непридружените деца и децата от бежански семейства. След разговори с доставчици на социални услуги за деца, ДАЗД има готовност да предостави кризисни психолози, които подпомагани от преводачи от сирийската общност, да влязат в центровете, за да окажат необходимата подкрепа.

Един от важните проблеми е назначаването на настойник/попечител на непридружените деца, които са настанени в Регистрационно – приемателните центрове. Проучването на семейното положение на тази група деца е много затруднено и в някои случаи невъзможно, за да може да се изпълнят разпоредбите на чл. 153 и чл. 154 от Семейния кодекс. Това затруднява обслужването им, както и правното им представителство при получаване на решение за предоставяне на статут и български документи за самоличност.

ДАЗД предлага обучението на деца над 10-годишна възраст по български език да бъде организирано в центровете, в които са настанени. Необходимо е Програмата за изучаване на български език от чужденци да бъде адаптирана за деца.

Според ДАЗД децата от 7 до 10-годишна възраст трябва да получат възможност да се запишат в първи клас в най-близкото училище до центъра, в който са настанени, както и да се организират следобедни занимални за допълнително обучение на децата-бежанци, посещаващи български училища.

Процесът на интеграция може да бъде стимулиран чрез дейности за социално и културно сближаване между децата на бежанците и български деца. ДАЗД планира инициативи /концерти, ателиета, спортни състезания/, чрез които деца от центровете, от техните общности в България и деца от близките училища и детски градини да бъдат стимулирани да общуват между си.

начало

Препоръки на Националния превантивен механизъм относно проверки и оценка на бежанските и миграционните проблеми на Република България – 15 октомври 2013 г.

При извършените проверки се констатира липса на адекватна държавна политика, хаос и неподготвеност на ангажираните институции за намиране на бързи и ефективни решения за справяне с големия бежански и миграционен поток през последните месеци. Отговорност за настоящата криза не може да се вмени на нито една конкретна институция. Липсва предварително подготвен план за действие, а в момента действията, които се предприемат са по-скоро „на парче“ и не могат да задоволят възникналите хуманитарни нужди. Координацията между различните органи на централната власт е недостатъчна. Липсва взаимодействие между централните и местните власти – общините дори нямат представители в създадените кризисни щабове.  Все пак е необходимо да се очертаят следните основни спешни действия от институциите:

1.   Нормативно регулиране на статута на Разпределителен център – Елхово, Център за предоставяне на временна закрила – Харманли, центровете във „Враждебна“ и „Военна рампа“. Екипът на НПМ би желал да получи допълнителна информация на какво законово основание се ограничава свободното придвижване на търсещите закрила в Центъра в гр. Харманли.

2.   Да се преустанови задържането на лица след изтичането на 24 часовото задържане в ГПУ – Елхово.

3.  Привеждане на всички сгради на ДАБ съгласно нормативните изисквания. Необходимо е същите да се обследват от различни институции с оглед осигуряване на пожарната, хигиенно-епидемиологичната безопасност, ВиК и електрическите инсталации, осигуряване на чиста вода, поддържане на нормална температура в сградите с оглед настъпването на студения зимен сезон.

4.  Назначаване на достатъчен персонал – обща и специализирана администрация във „Враждебна“ и „Военна рампа“. Назначаване на допълнителен персонал в ТЦ – Пъстрогор и РПЦ – с. Баня. Назначаване на преводачи.

5. Да се предприемат действия за осигуряване на контрол на представените от търсещите закрила лица външни адреси.

5. Да се постави на видно място в центровете в Харманли, „Враждебна“ и „Военна рампа“ информация на различни езици за правата и задълженията на търсещите закрила, както и  телефонни номера за спешна помощ.

6. Приоритетно да се осигурят места с нормални битови условия за настаняване на семействата с малки деца.

7. НПМ би желал да получи допълнителна информация за броя на непридружените малолетни и непълнолетни. Какъв е техния статут, имат ли настойници/попечители? Какви са мерките за закрила, които се прилагат спрямо тях съгласно Закона за закрила на детето? Колко от тези деца посещават училище?

8. Своевременно разкриване на медицински кабинети за педиатрична помощ в центровете за настаняване или в непосредствена близост до тях и сформиране на педиатрични екипи, които да обслужват децата на търсещите закрила, без значение от това регистрирани ли са те или не.

9. Иницииране на активен диалог между представители на централната, местната власт и неправителствения сектор с оглед гарантиране на правата на търсещите закрила приемането, регистрация, настаняването и интеграцията им.

Пълния текст на доклада изготвен от Националния превантивен механизъм можете да намерите тук.

начало

Информация от извънредно заседание на Министерски съвет във връзка с бежанския натиск – 21 октомври

  • Ускоряване на процедурите за извеждане на емигранти, които не отговарят на условията за получаване на статут на бежанци, споразумение между ЕС и Турция за реадмисия
  • Ускорени са процедурите по издаване на статут на бежанците и към момента вече процедурата отнема 21 работни дни.
  • Създаване на центрове от затворен тип.
  • Засилване на контрола по границата.
  • България получава помощ и подкрепа по линия на Frontex.
  • България ще получи директна материална помощ от Великобритания, Австрия и Чехия.
  • България е поискала финансова подкрепа от Европейския съюз за справяне с бежанския поток, в размер на 6 млн. лева.
  • Продължава набирането на средства и храни, за да се предоставят на бежанците.
  • Осигурена е денонощна охрана на местата, където са настанени бежанци.
  • Прогнозата на вице-премиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев е, че до края на годината, броят на бежанците, преминали българската граница, ще достигне 11 хиляди.
  • По данни на Министерството на въртешните работи към 16 октомври общо бежанците в България са 6445, от които 4444 са сирийски граждани.

начало

Доклад на Националния оперативен щаб – 25 октомври

Докладът на Националния оперативен щаб дава информация в пет основни насоки:

I. Рискове за сигурността на Република България в резултат на незаконната миграция

Хуманитарна криза

В случай, че институциите не са в състояние да приемат, настанят и защитят живота и здравето на сирийските бежанци, както и да предприемат мерки за интеграцията им в социално-икономически аспект, кризата бързо ще засегне всички останали сфери от обществения живот.

Рискове за навлизане на лица, свързани с екстремистки организации и организираната престъпност

Има реална опасност с потока от бежанци в България да навлязат и лица, изповядващи радикални и екстремистки идеи, както и членове и симпатизанти на различни терористични организации или представители на международната организирана престъпност.

Здравни и епидемиологични рискове

Значителната концентрация на чужди граждани може до доведе до развитие на различни вирусни заболявания и епидемии, включително и такива неспецифични за територията на страната.

Социални рискове

Миграционният натиск върху България и големият брой лица, търсещи закрила, натоварват значително социалните системи на държавата по отношение настаняване, издръжка, социални плащания, здравно осигуряване и интеграция, включваща обучение, работни места и др.

II. Миграционна обстановка за периода от началото на 2013г. до 30.09.2013г. състояние, анализ и тенденции

В резултат на усложнената обстановка в Сирия през последните месеци е отчетена устойчива тенденция на бързо увеличаване броя на сирийските граждани, опитващи се да влязат в България.

От началото на годината до 30.09.2013 г. на входа на българо-турската граница са установени 3502 сирийски граждани, спрямо 345 за първите девет месеца на 2012 г. (към 16.10.2013 г. сирийските граждани са вече 4444).

III. Капацитет на центрове и домовете за настаняване в страната към 16 октомври 2013г

Към 16.10.2013 г. в центрове на Държавна агенция за бежанците, специалните домове на МВР и центъра в Харманли са настанени общо 3947 чужденци при капацитет от 3740 човека, т.е. капацитетът е надхвърлен с 207 места или с около 6%.

В центровете на Държавна агенция за бежанците в София – кв. Овча купел, Враждебна и Военна рампа, в с. Баня и с. Пъстрогор са настанени общо 2697 чужденци при капацитет на центровете за настаняване 2350 човека. Капацитетът е надхвърлен с 346 места или с около 15%.

В специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) на дирекция „Миграция” – МВР в гр. София и гр. Любимец, както и в новооткрития разпределителен център (РЦ) в гр. Елхово са настанени 1007 чужденци при капацитет за настаняване 940 човека. Капацитетът е надхвърлен с 67 места или близо 7%. На външни адреси, за собствена сметка, са настанени общо 2498 лица.

Към 16.10.2013г. на територията на страната пребивават 6445 чужди граждани. Това са 1445 чужди граждани повече от съществуващите разчетените възможности на страната да приеме не повече от 5000 чужденци.

IV. Предприети мерки за минимизиране на рисковете за сигурността на страната

  • Изготвен е план със спешни мерки за справяне с миграционния натиск през 2013 година, като по всяка мярка предвиди срокове и отговорни министерства, ведомства и организации.
  • Изготвена е индикативна бюджетна прогноза с оглед на очакваната бежанска вълна до края на 2013 г.
  • За координация на действията и управление на националните ресурси със заповед № Р-165/30.08.2013 г. на министър-председателя са създадени органи за управление: Национален оперативен щаб в София, Два тактически оперативни щаба в Елхово и Хасково (съответно за наблюдение на държавната граница и за осигуряване на приемането на бежанския поток от Сирия).
  • За организиране на информационната дейност в Националния оперативен щаб на непрекъснат режим на работа функционира Експертна информационно-аналитична група (ЕИАГ), която събира, обобщава и анализира информацията, свързана с кризисната ситуация.
  • Националният оперативен щаб ежедневно изготвя обобщена справка, която се предоставя на 35 адресата в страната (президент, министър-председател, председател на НС и други 32 адресата), както и на Европейската комисия.
  • Извършен е преглед и оценка на действащите в страната ведомствени и междуведомствени планове за реагиране при извънредни ситуации, както и на Националния план за противодействие на тероризма.
  • Осъществява се проверка на готовността и възможностите на министерствата и ведомствата за изпълнение на задачите по плановете за реагиране.
  • Изпълнява се комуникационна стратегия за своевременно информиране на обществеността относно бежанския натиск, на който е подложена страната и призоваване за сътрудничество с държавните власти.
  • В Ситуационния център на МВР функционира денонощна открита линия на телефон и електронна поща, на който гражданите могат да получават информация за ситуацията, свързана с кризисната ситуация. Откритите линии се обслужват от Експертната информационно-аналитична група към Националния оперативен щаб.
  • Проведена е координационна работна среща между заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи и главния прокурор на Република България за обсъждане на ситуацията и предприемане на допълнителни мерки за повишаване на административния капацитет, като е обсъдено взаимодействието между институциите за овладяване на бежанския натиск.
  • Осъществява се постоянна комуникация с неправителствени организации като БЧК, Червения полумесец, фондация „Помогни на нуждаещите се”, сдружения на сирийските и арабски граждани в България и др.
  • Самостоятелни кризисни щабове функционират и в специалните служби, службите на МВР, в Министерството на здравеопазването и в БЧК.

V. Неотложни комплексни мерки за овладяване на бежанската криза в страната

Мерки на границата за ограничаване на потока от граждани на трети страни, незаконно навлизащи в страната:

  • Възпрепятстване физическото преминаване на нелегалните имигранти през граница, което ще позволи пренасочването на потоците от чужденци към други участъци от българо-турската граница. Мярката се реализира чрез изграждане на инженерно-техническо съоръжение в най-уязвимите участъци от българо-турската граница, за да се улесни дейността на българските гранични власти.
  • Ускоряване на процеса на политическо и експертно ниво по изграждане на тристранния контактен център за полицейско и митническо сътрудничество между България, Турция и Гърция на ГКПП Капитан Андреево. Центърът ще позволи комуникация и реакция от трите държави в реално време по въпроси, свързани с граничния контрол в кризисния район.

Мерки за ограничаване на социално-икономическите измерения на бежанската криза:

  • Предлагане и отстояване на всички политически и експертни нива въвеждането на единна общоевропейска система за мониторинг и съвместно овладяване на кризи с незаконни имигранти в ЕС. Въвеждането на единна европейска система трябва да позволи: създаване и използване на общи фондове, разпределени според натоварването на всяка страна-членка; прилагане на общи принципи, процедури, правила и стандарти при даването на убежище в ЕС; възможности за релокация на бежанци, обвързани с реалните териториални, икономически и социални възможности на отделните държави-членки.
  • Предприемане на необходимите действия за ускоряване на процеса на подписване на договор за реадмисия между ЕС и Турция.
  • Активен диалог на нашата страна със страните-членки на ЕС и с трети страни за релокация на бежанци.
  • Продължаване на активните контакти по отношение залагането на допълнителни средства за страната по фонд „Вътрешна сигурност” и фонд „Убежище и миграция” на Европейския съюз за следващия програмен период (2014-2020), за което България вече получи подкрепата на европейските институции.

Мерки, свързани със създаване, приемане и прилагане на ефективна интеграционна програма:

  • Разработване и прилагане на общоевропейска интеграционна програма на ЕС, която да позволи използването на общи фондове и възприемане на общи принципи, процедури, правила и стандарти от всички държави-членки на Съюза.
  • Разработване, приемане и внедряване на нова съвременна и ефективна българска национална програма за интеграция на чужденци, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, с конкретни политики и ресурсно осигуряване от всички централни и общински власти.

Текста на целия доклад, изготвен от Националния оперативен щаб можете да намерите тук или на сайта на Министерство на вътрешните работи.

начало

План за овладяване на кризисната ситуация, възникнала в следствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България

Планът определя целите, инициативите, дейностите, необходимите ресурси за тяхното осъществяване, механизмите на финансиране, сроковете за изпълнение и отговорностите на органите на изпълнителната власт, за овладяване на кризисната ситуация в периода м. ноември 2013 г. – м. март 2014 г.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ:

  1. Намаляване броя на нелегалните имигранти на територията на страната.

  • Ограничаване на броя нелегални имигранти, влизащи в Република България;

  • Ускоряване на темповете за извеждане на незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци.

  1. Гарантиране сигурността на българските граждани. Ограничаване и управление на рисковете, произтичащи от пребиваването на територията на страната на нелегални имигранти, лица търсещи и получили закрила:

  • Тероризъм и радикален екстремизъм;

  • Пандемии и епидемии;

  • Етнически, религиозни, политически конфликти;

  • Криминална престъпност.

  1. Ред, сигурност и хуманни условия за живот в местата за настаняване на лица, потърсили и получили закрила в България.

  2. Намаляване броя на лицата, потърсили закрила на територията на страната.

  3. Бърза и ефективна интеграция на лицата получили статут на бежанец или хуманитарен статут и принос към социалните системи, които ползват.

  4. Осигуряване на допълнителни външни ресурси за разрешаване на миграционния и бежанския проблем.

  5. Ефективна комуникация с обществото.

Инициативи за постигане на основните цели:

ПО ЦЕЛ № 1

Повишаване ефективността на наблюдението и охраната на българо-турската граница.

1. Изграждане на възпрепятстващо съоръжение с дължина от 30 км. на най-чувствителните участъци по линията на държавната граница в зоната за отговорност на ГПУ – Елхово и ГПУ- Болярово при РДГП Елхово.

2. Подобряване на съществуващи и изграждане на нови черни пътища в зоната за отговорност на ГПУ – Елхово и ГПУ – Болярово при РДГП Елхово.

3. Увеличаване броя на граничните патрули по българо-турската граница.

4. Повишаване ефективността и административния капацитет при управление на силите и средствата за гранично наблюдение.

5. Осигуряване на допълнителните дейности по наблюдение на българо-турската граница.

6. Активизиране на граничното наблюдение в териториалното море.

Активизиране на комуникацията и взаимодействието с институциите и организациите от турска страна, отговорни за наблюдението и охраната на границата с България.

7. Политически диалог с Турция и Гърция за съвместни действия за ограничаване на потока от чужди граждани.

8. Активизиране на сътрудничеството в областта на граничния контрол между България и Турция.

Ускоряване на темповете на извеждане на незаконно пребиваващите на територията на страната чужденци.

9. Активна политика за оказване на политически натиск, включително и чрез икономически механизми върху страните, които в най-голяма степен генерират миграционния натиск върху Европейския съюз.

10. Диалог с дипломатически представителства на страни по произход за незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци и действия за извеждане от територията на България.

ПО ЦЕЛ № 2

11. Постоянно и системно наблюдение на международните, регионалните и националните рискове и заплахи, произтичащи от процесите на средата за сигурност.

12. Прилагане на повишени мерки от ДАНС, НРС, СВИ-МО, ГДГП-МВР и ДМ-МВР за идентифициране на нелегални имигранти, при които съществува риск за принадлежност към терористични организации или международна организирана престъпност.

13. Постоянен мониторинг и контрол по изпълнение на мерките за защита на обектите от националната критична инфраструктура.

14. Предприемане на противоепидемиологични мерки за недопускане развитие на различни вирусни заболявания и епидемии, включително и такива неспецифични за територията на страната.

15. Засилване на мерките за гарантиране сигурността и обществения ред в районите на настаняване на чужденци, потърсили закрила.

ПО ЦЕЛ № 3

16. Ускоряване на процедурите за първоначални полицейски действия на границата.

17. Разширяване капацитета на ДАБ за приемане на чужди граждани, потърсили закрила на територията на страната.

18. Осигуряване на необходимите условия за живот в местата за задържане на ГДГП-МВР и в местата за настаняване на чужди граждани в центровете на ДАБ.

19. Здравно осигуряване на настанените в центровете и домовете чужди граждани.

20. Увеличаване на административния капацитет на ДАБ.

21. Ограничаване достъпа на чужди граждани, потърсили закрила до определени зони и райони от територията на страната.

ПО ЦЕЛ № 4

22. Създаване на условия за изпълнение на процедурите от регламент (ЕС) № 604/2013 г. на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждане на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство.

23. Организиране и провеждане на разяснителна кампания насочена към лица, преминали или готвещи се да преминат нелегално българо-турската граница, относно клаузите на регламент (ЕС) № 604/2013 г., предприетите от страната ни мерки и реалната невъзможност минавайки през България, те да се установят за постоянно пребиваване в друга европейска държава.

Промени в законодателството, с което да се създадат оптимални условия за прилагане на процедурите на регламент (ЕС) № 604/2013 г. и да се даде възможност за предприемане на рестриктивни мерки срещу чужди граждани, нямащи основание за искане на статут на бежанец или хуманитарен статут.

24. Законодателни промени, целящи определяне на условията за пребиваване на територията на страната на лица потърсили закрила и създаване на центрове за настаняване от затворен тип.

25. Разработване на политики за насърчаване на доброволното завръщане на нелегалните имигранти.

Иницииране и подкрепа на инициативи на европейско равнище, които да позволява споделяне на тежестта от миграционния натиск върху Европейския съюз.

26. Формиране и провеждане на активна политика на България в контекст на функционирането на единната европейска система за убежище.

ПО ЦЕЛ № 5

27. Провеждане на активна политика на България за формиране на единна европейска политика за интегриране на бежанците.

28. Изготвяне и приемане на национална стратегия и програма за интегриране на лицата получили бежански или хуманитарен статут в обществото.

ПО ЦЕЛ № 6

Осигуряване на допълнителни ресурси за разширяване на възможностите на страната за справяне с кризата.

29. Взаимодействие със структурите на Европейския съюз и отделни държави-членки на ЕС.

30. Търсене на възможности за подкрепа от страни извън Европейския съюз.

31. Взаимодействие с международни и неправителствени организации, работещи в подкрепа на бедстващи хора.

ПО ЦЕЛ № 7

32. Планиране и провеждане на информационна кампания за разясняване на рисковете и заплахите, възникнали вследствие от засиления миграционен натиск и предприеманите мерки за овладяване на кризисната ситуация.

33. Активизиране на всички държавни институции и органите на местната власт за национално-отговорно отношение към проблема с увеличения брой лица, търсещи закрила на територията на страната.

Пълен текст на плана можете да намерите тук

начало

Национална стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България
(2014 – 2020 г.)

Тук можете да намерите пълния текст на стратегията, приета на 2 юли 2014 г. от Министерски съвет.

начало

Наблюдения на ВКБООН за настоящето положение на убежището в България

Агенцията на ООН за бежанците издаде своите наблюдения върху сегашното състояние на убежището в България, отбелязвайки многобройните подобрения, които са направени за условията на приемане и отбеляза сериозни пропуски, които са останали в националната система за предоставяне на убежище.

начало